„ГОРА” („ЛЕС”)
Георги Георгиев Джагаров (1925-1995 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Мария Павлова
Георги Джагаров
ГОРА
Къде се губех толкоз дни?
Къде тревожният живот ме мята?
Гора,
безгрижието на сърцето ми върни,
спокойствието на душата.
Да не сънувам всяка нощ
полета с буренясали пшеници,
размътени реки и вятър лош,
и паднали сред пътя птици.
Да не сънувам зли сърца
и викове, и сгънати колени,
присвити устни и навъсени лица,
и погледи студени.
На топъл мъх от мисли и тревоги да почина,
да ме опие сладостният дъх
на здравец и малина.
Зора зори!
Грей, младо слънце!
Аз глава навеждам
и слушам как шуми вековната гора
като разлистена надежда...
Георги Джагаров
ЛЕС (перевод с болгарского языка на русский язык: Мария Павлова)
Где пропадал ты эти дни?
Как жил в разлуке многодневной?
Лес,
беззаботность мне верни,
верни былой покой душевный!
Чтобы не снились сны тоски,
все в сорняке поля пшеницы,
и воды мутные реки,
и павшие в дороге птицы...
Не снились ложь и суета,
сердца жестокие и злые,
и плотно сжатые уста,
и взгляды ледяные...
Дай отдохнуть
на теплом мху
от мыслей и терзаний,
дай сладкий аромат вдохнуть
лесной малины и герани!
Заря алеет.
Начался восход.
И я склоняю голову, как прежде,
и слушаю, как лес шумит, поет,
подобно расцветающей надежде.